Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“
понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му!
Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помагат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата и гневът Му са против всички, които Го изоставят.